... И в дъното на душата си, стаил огромна тъга
към детето ми, не към жена.
Умислен, самотен без мойто момче,
прикрил надълбоко тъгата си
по мойто дете.
А как ми липсват очите му и смеха,
с който огласяше сутрин деня...
И онези ръчички, дето прегръщат ме
през нощта и аз заспивах
спокоен, прегърнат само от детска ръка...
Как ми липсваш, момчето ми...
Как ми липсваш сега...
© Христо Вьлчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
