За детето ми...
... И в дъното на душата си, стаил огромна тъга
към детето ми, не към жена.
Умислен, самотен без мойто момче,
прикрил надълбоко тъгата си
по мойто дете.
А как ми липсват очите му и смеха,
с който огласяше сутрин деня...
И онези ръчички, дето прегръщат ме
през нощта и аз заспивах
спокоен, прегърнат само от детска ръка...
Как ми липсваш, момчето ми...
Как ми липсваш сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Вьлчев Всички права запазени
