17.05.2011 г., 10:16 ч.

За детето ми... 

  Поезия » Друга
787 0 0

... И в дъното на душата си, стаил огромна тъга

към детето ми, не към жена.

Умислен, самотен без мойто момче,

прикрил надълбоко тъгата си

по мойто дете.

 

А как ми липсват очите му и смеха,

с който огласяше сутрин деня...

И онези ръчички, дето прегръщат ме

през нощта и аз заспивах

спокоен, прегърнат само от детска ръка...

 

Как ми липсваш, момчето ми...

Как ми липсваш сега...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Вьлчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??