За детето ми...
... И в дъното на душата си, стаил огромна тъга
към детето ми, не към жена.
Умислен, самотен без мойто момче,
прикрил надълбоко тъгата си
по мойто дете.
А как ми липсват очите му и смеха,
с който огласяше сутрин деня...
И онези ръчички, дето прегръщат ме
през нощта и аз заспивах
спокоен, прегърнат само от детска ръка...
Как ми липсваш, момчето ми...
Как ми липсваш сега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Вьлчев Все права защищены
