21 jun 2017, 0:10

За детството

  Poesía » Civil
432 0 2

За детството

 

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наш'те мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и търсех своите мечти!!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища по-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта със мене беше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

навярно щото бил съм млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах с трепет да е зима...

В затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

Щом слънцето на Запад зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки мечти да найда,

посрещахме се със съня!

 

1950г. Първомай

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! И през ум не тие минавало за "нервни кризи" и да пребиеш някого! Толкова невинно, чисто щастие! Поздравче! Визирах 17 годишният учени, пребил учителка, щото имал нервна криза!
  • В спомените детството е вечно живо...
    Докосващ стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...