21.06.2017 г., 0:10

За детството

426 0 2

За детството

 

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наш'те мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и търсех своите мечти!!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища по-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта със мене беше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

навярно щото бил съм млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах с трепет да е зима...

В затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

Щом слънцето на Запад зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки мечти да найда,

посрещахме се със съня!

 

1950г. Първомай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! И през ум не тие минавало за "нервни кризи" и да пребиеш някого! Толкова невинно, чисто щастие! Поздравче! Визирах 17 годишният учени, пребил учителка, щото имал нервна криза!
  • В спомените детството е вечно живо...
    Докосващ стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...