За детството

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

Като пастирче често ходих

по наш'те мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и търсех своите мечти!!

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища по-преки,

на най-високото да спра!

И Пролетта със мене беше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

навярно щото бил съм млад…

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и се радвах по цял ден!

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

Очаквах с трепет да е зима...

В затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

Щом слънцето на Запад зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки мечти да найда,

посрещахме се със съня!

1950г. Първомай

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vladetoned (Владислав Недялков)

2017-06-21T10:50:30+03:00

Хареса ми, поздравления и от мен!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-21T06:43:35+03:00

Прекрасно! И през ум не тие минавало за "нервни кризи" и да пребиеш някого! Толкова невинно, чисто щастие! Поздравче! Визирах 17 годишният учени, пребил учителка, щото имал нервна криза!
voda (Елица Ангелова)

2017-06-21T00:51:03+03:00

В спомените детството е вечно живо...
Докосващ стих!