21 июн. 2017 г., 00:10

За детството

436 0 2

За детството

 

 

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свойте пъзели скалъпвах

и търсех книги да чета.

 

Като пастирче често ходих

по наш'те мили планини,

с торбичка хляб в горите бродех

и търсех своите мечти!!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера

и търсех пътища по-преки,

на най-високото да спра!

 

И Пролетта със мене беше

дошла с цветя и аромат,

и Слънцето над мен стоеше,

навярно щото бил съм млад…

 

Аз търсех лятото в гората

то другаруваше със мен.

С цървули тичах по билата

и се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах с трепет да е зима...

В затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най-великите игри!

 

Щом слънцето на Запад зайде,

аз тичах бързо към дома…

И търсейки мечти да найда,

посрещахме се със съня!

 

1950г. Първомай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! И през ум не тие минавало за "нервни кризи" и да пребиеш някого! Толкова невинно, чисто щастие! Поздравче! Визирах 17 годишният учени, пребил учителка, щото имал нервна криза!
  • В спомените детството е вечно живо...
    Докосващ стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...