29 abr 2012, 0:09

За доброто

  Poesía
1.7K 3 3

Път направих на мравки – цели колонии.
Проповядвах любов,  без да знам, че е жива.
Ешафоди украсявах аз със цветни балони –
щом е смърт, нека и тя  бъде красива.

Не веднъж изиграх „болен здрав носи”.
Още храня и кучето, дето ме хапе.
На сто мечти мои – прегладнели и боси –
съм раздавал храна и чифт топли чорапи.

Пресушени надежди ги поливах със време,
а на крайните срокове все отмествах чертата.
Как го правя ли? Зная, че доброто е в мене.
То ме дърпа назад. И ме движи нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...