29 abr 2012, 0:09

За доброто

  Poesía
1.7K 3 3

Път направих на мравки – цели колонии.
Проповядвах любов,  без да знам, че е жива.
Ешафоди украсявах аз със цветни балони –
щом е смърт, нека и тя  бъде красива.

Не веднъж изиграх „болен здрав носи”.
Още храня и кучето, дето ме хапе.
На сто мечти мои – прегладнели и боси –
съм раздавал храна и чифт топли чорапи.

Пресушени надежди ги поливах със време,
а на крайните срокове все отмествах чертата.
Как го правя ли? Зная, че доброто е в мене.
То ме дърпа назад. И ме движи нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...