За доброто
Път направих на мравки – цели колонии.
Проповядвах любов, без да знам, че е жива.
Ешафоди украсявах аз със цветни балони –
щом е смърт, нека и тя бъде красива.
Не веднъж изиграх „болен здрав носи”.
Още храня и кучето, дето ме хапе.
На сто мечти мои – прегладнели и боси –
съм раздавал храна и чифт топли чорапи.
Пресушени надежди ги поливах със време,
а на крайните срокове все отмествах чертата.
Как го правя ли? Зная, че доброто е в мене.
То ме дърпа назад. И ме движи нататък.
© Мартин Спасов All rights reserved.
