За едно момиче, което ме замени с друг...

Сърцето ми на прах направи този ден -
защо обикна друг, а не мен?
Душата ми ридае и не спира,
а за отговор умира.

Другият приятел ми е, знам,
но направи ми капан -
знае, че увлечен съм по нея аз
и открадна я в тоз час.

Най-лошото, което получавам 
е с нея приятел да оставам,
да ме пита тя: "Красива ли съм аз така?",
и аз да гледам я с тъга,
близко да съм аз до нея
и не мога да проумея -
защо взе него, а мен остави?
Какво повече той направи -
него да обикнеш,
а мене да отритнеш.