22 дек. 2009 г., 01:23

За друг...

518 0 0

За едно момиче, което ме замени с друг...


Сърцето ми на прах направи този ден -
защо обикна друг, а не мен?
Душата ми ридае и не спира,
а за отговор умира.

Другият приятел ми е, знам,
но направи ми капан -
знае, че увлечен съм по нея аз
и открадна я в тоз час.

Най-лошото, което получавам 
е с нея приятел да оставам,
да ме пита тя: "Красива ли съм аз така?",
и аз да гледам я с тъга,
близко да съм аз до нея
и не мога да проумея -
защо взе него, а мен остави?
Какво повече той направи -
него да обикнеш,
а мене да отритнеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Бончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...