26 nov 2007, 10:26

За духовното съм зажадняла

953 0 23
За духовното съм зажадняла,
да открия верен брод
и да тръгна, силно закопняла
за безсмъртното Добро...

Да погледна хората в очите,
да протегна топла длан...
Всеки има своя болка скрита,
всеки влиза в своя храм.

Тихо в себе си да се помоли
за красив и чист живот.
И в сърцето обич да запали
към безсмъртното Добро...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо си толкова далече физически от мен,Вилдан-хубавото е ,че поне поезията ти ВИНАГИ ще е наблизо,за да СТОПЛЯ, и когато ми е "студено" на душичката, ще те чета ,за да се почувствам добре и спокойна!Прегръдки от мен!
  • Много топъл стих,браво!!!
  • Добра душа носиш в себе си, мила Фея! Продължавай да ни радваш със стиховете си!
  • И ти си на моята вълна - идеализъм!
    Дай Боже!!!
    Прегръщам те с топлота!
  • Наистина е голямо предизвикателство да избереш доброто в тези времена,но си струва!Благодаря ви,приятели!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...