26 нояб. 2007 г., 10:26

За духовното съм зажадняла

963 0 23
За духовното съм зажадняла,
да открия верен брод
и да тръгна, силно закопняла
за безсмъртното Добро...

Да погледна хората в очите,
да протегна топла длан...
Всеки има своя болка скрита,
всеки влиза в своя храм.

Тихо в себе си да се помоли
за красив и чист живот.
И в сърцето обич да запали
към безсмъртното Добро...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо си толкова далече физически от мен,Вилдан-хубавото е ,че поне поезията ти ВИНАГИ ще е наблизо,за да СТОПЛЯ, и когато ми е "студено" на душичката, ще те чета ,за да се почувствам добре и спокойна!Прегръдки от мен!
  • Много топъл стих,браво!!!
  • Добра душа носиш в себе си, мила Фея! Продължавай да ни радваш със стиховете си!
  • И ти си на моята вълна - идеализъм!
    Дай Боже!!!
    Прегръщам те с топлота!
  • Наистина е голямо предизвикателство да избереш доброто в тези времена,но си струва!Благодаря ви,приятели!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...