Nov 26, 2007, 10:26 AM

За духовното съм зажадняла

956 0 23
За духовното съм зажадняла,
да открия верен брод
и да тръгна, силно закопняла
за безсмъртното Добро...

Да погледна хората в очите,
да протегна топла длан...
Всеки има своя болка скрита,
всеки влиза в своя храм.

Тихо в себе си да се помоли
за красив и чист живот.
И в сърцето обич да запали
към безсмъртното Добро...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо си толкова далече физически от мен,Вилдан-хубавото е ,че поне поезията ти ВИНАГИ ще е наблизо,за да СТОПЛЯ, и когато ми е "студено" на душичката, ще те чета ,за да се почувствам добре и спокойна!Прегръдки от мен!
  • Много топъл стих,браво!!!
  • Добра душа носиш в себе си, мила Фея! Продължавай да ни радваш със стиховете си!
  • И ти си на моята вълна - идеализъм!
    Дай Боже!!!
    Прегръщам те с топлота!
  • Наистина е голямо предизвикателство да избереш доброто в тези времена,но си струва!Благодаря ви,приятели!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...