За думите
По теб ароматът не може
да се сравни със никое цвете,
допирът на твоята кожа
пари невидимия ми етер.
Ти заявяваш със плътта си
за нещо огнено и толкоз нежно
със замах тъй сладък и опасен,
чак пребледнява моето бежово.
И ако трябва тук да те поканя,
по-блед бих станал и от тебешир,
от мисъл и на рак цвета ще хвана -
за думите, които ще харесаш ти...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados
