По теб ароматът не може
да се сравни със никое цвете,
допирът на твоята кожа
пари невидимия ми етер.
Ти заявяваш със плътта си
за нещо огнено и толкоз нежно
със замах тъй сладък и опасен,
чак пребледнява моето бежово.
И ако трябва тук да те поканя,
по-блед бих станал и от тебешир,
от мисъл и на рак цвета ще хвана -
за думите, които ще харесаш ти...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
