За Думите и Песните



Думите и песните са нещо чудно.
Невидима поезията е и пак реална -
допира всяко нещо покрай нас
и неизвестното открива рима плавна,
така че всичко свежда се до точна дума -
еднакво важна с буква малка или главна.
Това е важното и може би ще стигне
на всеки със желание да вдигне
булото и да погледне към лицето
на съществото, което ни накара
да пишем за вълни далече от морето -
и за това как сини прави ги тъгата
или на гребена на планината ни пренася
да гледаме кат великани отгоре над света -
еднакво лесно и да мислим, че не бяхме ние,
а то през нас посланията си далечни ще разкрие.
Това безсмъртно същество могъщо -
от океана на поезията бавно пие,
а тя едвам промъква се към нази също
на малки глътки и на малки капки;
и още по-миниатюрни хапки -
в количества нищожни се цеди;
и затова по-ценна е от злато и пари,
по-жива от реалността, защото от този свят не е, 
а е оттам, където вечността реалността владее.


За думите и песните ще кажа още нещо.
Те живи са и обитават своя паралелен свят;
И даже тези думи взех от техния обяд,
затова да ви разкажа как раждат се така -
живеят и умират като живи същества,
а ние хората естествена среда за тях сме,
като такива само ни познават - вещества.
В нищото те чакали са дълго своя час
и един ден се появили заедно със нас.
Безброй години еволюирали те неусетно;
Селекция, мутация и естествен подбор,
много грешки, свобода и затвор,
и те си имат богове, история и всичко -
войни и мир, възходи и падения -
цивилизация и варвари, любов и забвения,
защото живи са във смисъла на думата живот;
Имат си и тяло, дишат и понякога дори пищят от яд -
имат и сърце, обаче само там, във техния си свят.
Това, което е при нас е сянката, що пада -
понякога на празен лист и през нощта,
когато на трептяща свещ светлината се протяга:
хора за кратко ще зърнат красота,
и ако с молив чертаят по контурите,
подобно на рисунка на оризова хартия:
тогава образът получен на листа са думите
и точно така и човекът откри я.


Думите и песните не са оттук.
Ние храним ги, но не владеем.
Само пишем, четем и пеем.


2007
Праз