30.12.2007 г., 15:02

За Думите и Песните

1.3K 0 4

За Думите и Песните



Думите и песните са нещо чудно.
Невидима поезията е и пак реална -
допира всяко нещо покрай нас
и неизвестното открива рима плавна,
така че всичко свежда се до точна дума -
еднакво важна с буква малка или главна.
Това е важното и може би ще стигне
на всеки със желание да вдигне
булото и да погледне към лицето
на съществото, което ни накара
да пишем за вълни далече от морето -
и за това как сини прави ги тъгата
или на гребена на планината ни пренася
да гледаме кат великани отгоре над света -
еднакво лесно и да мислим, че не бяхме ние,
а то през нас посланията си далечни ще разкрие.
Това безсмъртно същество могъщо -
от океана на поезията бавно пие,
а тя едвам промъква се към нази също
на малки глътки и на малки капки;
и още по-миниатюрни хапки -
в количества нищожни се цеди;
и затова по-ценна е от злато и пари,
по-жива от реалността, защото от този свят не е, 
а е оттам, където вечността реалността владее.


За думите и песните ще кажа още нещо.
Те живи са и обитават своя паралелен свят;
И даже тези думи взех от техния обяд,
затова да ви разкажа как раждат се така -
живеят и умират като живи същества,
а ние хората естествена среда за тях сме,
като такива само ни познават - вещества.
В нищото те чакали са дълго своя час
и един ден се появили заедно със нас.
Безброй години еволюирали те неусетно;
Селекция, мутация и естествен подбор,
много грешки, свобода и затвор,
и те си имат богове, история и всичко -
войни и мир, възходи и падения -
цивилизация и варвари, любов и забвения,
защото живи са във смисъла на думата живот;
Имат си и тяло, дишат и понякога дори пищят от яд -
имат и сърце, обаче само там, във техния си свят.
Това, което е при нас е сянката, що пада -
понякога на празен лист и през нощта,
когато на трептяща свещ светлината се протяга:
хора за кратко ще зърнат красота,
и ако с молив чертаят по контурите,
подобно на рисунка на оризова хартия:
тогава образът получен на листа са думите
и точно така и човекът откри я.


Думите и песните не са оттук.
Ние храним ги, но не владеем.
Само пишем, четем и пеем.


2007
Праз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ефр Праз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...