4 feb 2014, 22:11

За дядо

  Poesía
549 0 0

Всеки път щом стаята погледна,
тъй празна, глуха и сама,
 за тебе, скъпи дядо, аз се сещам,
 за теб и твоята добрина.

А ти сещаш ли се, скъпи дядо,
за елхата, за шейната, за бонбоните от пет,
за следобедите на отсрещната площадка,
за сокчето, за вафлата, за мен?

Ти сещаш ли се за атласа,
 онзи синия, с глобуса отпред?
Показваше ми на него ти Земята
 и гледах аз със затаен копнеж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...