За дядо

4 feb 2014, 22:11

Poesía

385 0 0

Всеки път щом стаята погледна,
тъй празна, глуха и сама,
за тебе, скъпи дядо, аз се сещам,
за теб и твоята добрина.

А ти сещаш ли се, скъпи дядо,
за елхата, за шейната, за бонбоните от пет,
за следобедите на отсрещната площадка,
за сокчето, за вафлата, за мен?

Ти сещаш ли се за атласа,
онзи синия, с глобуса отпред?
Показваше ми на него ти Земята
и гледах аз със затаен копнеж!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

За дядо

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas