Feb 4, 2014, 10:11 PM

За дядо 

  Poetry
386 0 0

Всеки път щом стаята погледна,
тъй празна, глуха и сама,
 за тебе, скъпи дядо, аз се сещам,
 за теб и твоята добрина.

А ти сещаш ли се, скъпи дядо,
за елхата, за шейната, за бонбоните от пет,
за следобедите на отсрещната площадка,
за сокчето, за вафлата, за мен?

Ти сещаш ли се за атласа,
 онзи синия, с глобуса отпред?
Показваше ми на него ти Земята
 и гледах аз със затаен копнеж!

© Златина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??