Всеки път щом стаята погледна,
тъй празна, глуха и сама,
за тебе, скъпи дядо, аз се сещам,
за теб и твоята добрина.
А ти сещаш ли се, скъпи дядо,
за елхата, за шейната, за бонбоните от пет,
за следобедите на отсрещната площадка,
за сокчето, за вафлата, за мен?
Ти сещаш ли се за атласа,
онзи синия, с глобуса отпред?
Показваше ми на него ти Земята
и гледах аз със затаен копнеж!
© Златина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
