За Дядо

1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по  челото,
време е за вратата към момент желан.

2. Смелостта под болничната риза тлее,
 в сърцето, де беше първата стрела.
Вихърът през маска на лицето вее,
тръгна към Добро нашият баща.

3. Връзката с тялото му раздели се,
в главата бе втората стрела. 
Душата му от материята умори се,
Духът  на Живота подаде му ръка.

4. Врата на Светлото яви се,
ключът на карфица е качен,
Изборът  тежък в пепелта  гневи се, 
Духът е тук макар и малко изтощен.

5. Крачка смелост край леглото се усети,
спряха хрипове и храчки, спря дъхът.
В тръпка всички през сълзи обвзети,
без да виждат гледаха Свободата на Духът.