6.07.2018 г., 23:24

За Дядо

919 0 1

1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по  челото,
време е за вратата към момент желан.

 

2. Смелостта под болничната риза тлее,
 в сърцето, де беше първата стрела.
Вихърът през маска на лицето вее,
тръгна към Добро нашият баща.

 

3. Връзката с тялото му раздели се,
в главата бе втората стрела. 
Душата му от материята умори се,
Духът  на Живота подаде му ръка.

 

4. Врата на Светлото яви се,
ключът на карфица е качен,
Изборът  тежък в пепелта  гневи се, 
Духът е тук макар и малко изтощен.

 

5. Крачка смелост край леглото се усети,
спряха хрипове и храчки, спря дъхът.
В тръпка всички през сълзи обвзети,
без да виждат гледаха Свободата на Духът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

В памет на един велик човек! 06.06.2015г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...