Jul 6, 2018, 11:24 PM

За Дядо

  Poetry
914 0 1

1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по  челото,
време е за вратата към момент желан.

 

2. Смелостта под болничната риза тлее,
 в сърцето, де беше първата стрела.
Вихърът през маска на лицето вее,
тръгна към Добро нашият баща.

 

3. Връзката с тялото му раздели се,
в главата бе втората стрела. 
Душата му от материята умори се,
Духът  на Живота подаде му ръка.

 

4. Врата на Светлото яви се,
ключът на карфица е качен,
Изборът  тежък в пепелта  гневи се, 
Духът е тук макар и малко изтощен.

 

5. Крачка смелост край леглото се усети,
спряха хрипове и храчки, спря дъхът.
В тръпка всички през сълзи обвзети,
без да виждат гледаха Свободата на Духът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

В памет на един велик човек! 06.06.2015г.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...