mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
10 nov 2015, 18:44

За дъжда, който тихо ръми

621 0 4

По стъклата се стичат изплакани

от неоните, светли сълзи.

Вън догонват среднощните влакове

пусти гари, отминали дни...

 

Всеки стълб е край пътя разпятие–

върху него възкръсват звезди,

а земята разтваря обятия

за дъжда, който тихо ръми.

 

И заключен сред своите спомени,

влизам в тъмния нощен сандък,

за да сбирам парченца отломени,

с тях и чувствата– стрък подир стрък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Красива, вълнуваща импресия!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Много красиво, особено вторият куплет! Браво, Мариане!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Нежно и докосващо стихотворение с пределно чист рисунък. Поздравявам те, Мариане!
  • cvqt (Цеца Тодорова)
    cvqt (Цеца Тодорова)
    "3332е

    Дъждът е бизнесмен.
    Продава ми безумства.
    Какъв прекрасен ден,
    роден за словоблудства.
    И страница отмятам,
    прелистен, като вятър.
    Проклинам участта си,
    любов градя от пясък,
    удавен във беса си...
    Но целият театър е само
    миг и стръв.
    Коравата стена,
    обесена на връв
    от стария простор,
    е блед и сив декор,
    нацапан от дъжда.
    Аз скоро ще реша.
    И димната завеса
    ще дръпна във несвяст.
    Излишният баласт
    ще хвърля в локва кална
    и с восъчни крила
    ще литна през дъжда...
    ***
    Ще спра да я желая,
    когато ме забравя,
    Когато ме опива,
    ще бягам да се скрия
    под навес от слънца...
    И мокрите оферти,
    окаляните сделки,
    с финес ще отрека.
    Не бизнес със дъжда,
    а сделка със дъгата..
    Цветна, лудостта,
    ще бъде моя стряха..."

    Камен Илиев

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0