mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
Nov 10, 2015, 6:44 PM

За дъжда, който тихо ръми

620 0 4

По стъклата се стичат изплакани

от неоните, светли сълзи.

Вън догонват среднощните влакове

пусти гари, отминали дни...

 

Всеки стълб е край пътя разпятие–

върху него възкръсват звезди,

а земята разтваря обятия

за дъжда, който тихо ръми.

 

И заключен сред своите спомени,

влизам в тъмния нощен сандък,

за да сбирам парченца отломени,

с тях и чувствата– стрък подир стрък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Красива, вълнуваща импресия!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Много красиво, особено вторият куплет! Браво, Мариане!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Нежно и докосващо стихотворение с пределно чист рисунък. Поздравявам те, Мариане!
  • cvqt (Цеца Тодорова)
    cvqt (Цеца Тодорова)
    "3332е

    Дъждът е бизнесмен.
    Продава ми безумства.
    Какъв прекрасен ден,
    роден за словоблудства.
    И страница отмятам,
    прелистен, като вятър.
    Проклинам участта си,
    любов градя от пясък,
    удавен във беса си...
    Но целият театър е само
    миг и стръв.
    Коравата стена,
    обесена на връв
    от стария простор,
    е блед и сив декор,
    нацапан от дъжда.
    Аз скоро ще реша.
    И димната завеса
    ще дръпна във несвяст.
    Излишният баласт
    ще хвърля в локва кална
    и с восъчни крила
    ще литна през дъжда...
    ***
    Ще спра да я желая,
    когато ме забравя,
    Когато ме опива,
    ще бягам да се скрия
    под навес от слънца...
    И мокрите оферти,
    окаляните сделки,
    с финес ще отрека.
    Не бизнес със дъжда,
    а сделка със дъгата..
    Цветна, лудостта,
    ще бъде моя стряха..."

    Камен Илиев

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0