За дъжда, който тихо ръми

Поезия » Философска

615 0 4

По стъклата се стичат изплакани

от неоните, светли сълзи.

Вън догонват среднощните влакове

пусти гари, отминали дни...

Всеки стълб е край пътя разпятие–

върху него възкръсват звезди,

а земята разтваря обятия

за дъжда, който тихо ръми.

И заключен сред своите спомени,

влизам в тъмния нощен сандък,

за да сбирам парченца отломени,

с тях и чувствата– стрък подир стрък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

krchernev (Красимир Чернев)

Красива, вълнуваща импресия!

2015-11-11T08:41:54+02:00
radiola (Рада Димова)

Много красиво, особено вторият куплет! Браво, Мариане!

2015-11-10T23:25:36+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Нежно и докосващо стихотворение с пределно чист рисунък. Поздравявам те, Мариане!

2015-11-10T23:19:26+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"3332е

Дъждът е бизнесмен.
Продава ми безумства.
Какъв прекрасен ден,
роден за словоблудства.
И страница отмятам,
прелистен, като вятър.
Проклинам участта си,
любов градя от пясък,
удавен във беса си...
Но целият театър е само
миг и стръв.
Коравата стена,
обесена на връв
от стария простор,
е блед и сив декор,
нацапан от дъжда.
Аз скоро ще реша.
И димната завеса
ще дръпна във несвяст.
Излишният баласт
ще хвърля в локва кална
и с восъчни крила
ще литна през дъжда...
***
Ще спра да я желая,
когато ме забравя,
Когато ме опива,
ще бягам да се скрия
под навес от слънца...
И мокрите оферти,
окаляните сделки,
с финес ще отрека.
Не бизнес със дъжда,
а сделка със дъгата..
Цветна, лудостта,
ще бъде моя стряха..."

Камен Илиев

2015-11-10T19:59:07+02:00