mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
10.11.2015 г., 18:44 ч.

За дъжда, който тихо ръми 

  Поезия » Философска
427 0 4

По стъклата се стичат изплакани

от неоните, светли сълзи.

Вън догонват среднощните влакове

пусти гари, отминали дни...

 

Всеки стълб е край пътя разпятие–

върху него възкръсват звезди,

а земята разтваря обятия

за дъжда, който тихо ръми.

 

И заключен сред своите спомени,

влизам в тъмния нощен сандък,

за да сбирам парченца отломени,

с тях и чувствата– стрък подир стрък.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива, вълнуваща импресия!
  • Много красиво, особено вторият куплет! Браво, Мариане!
  • Нежно и докосващо стихотворение с пределно чист рисунък. Поздравявам те, Мариане!
  • "3332е

    Дъждът е бизнесмен.
    Продава ми безумства.
    Какъв прекрасен ден,
    роден за словоблудства.
    И страница отмятам,
    прелистен, като вятър.
    Проклинам участта си,
    любов градя от пясък,
    удавен във беса си...
    Но целият театър е само
    миг и стръв.
    Коравата стена,
    обесена на връв
    от стария простор,
    е блед и сив декор,
    нацапан от дъжда.
    Аз скоро ще реша.
    И димната завеса
    ще дръпна във несвяст.
    Излишният баласт
    ще хвърля в локва кална
    и с восъчни крила
    ще литна през дъжда...
    ***
    Ще спра да я желая,
    когато ме забравя,
    Когато ме опива,
    ще бягам да се скрия
    под навес от слънца...
    И мокрите оферти,
    окаляните сделки,
    с финес ще отрека.
    Не бизнес със дъжда,
    а сделка със дъгата..
    Цветна, лудостта,
    ще бъде моя стряха..."

    Камен Илиев
Предложения
: ??:??