Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли
в мрежата на безнадеждността.
Вината незабавно се нахвърли,
заудря с изстрелите на смъртта.
Помислих си, че наближава края,
последните си глътки въздух пих.
И точно в този миг дойде Безкрая,
Безкрая вдъхнови и този стих. ...