За Единствения
Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли
в мрежата на безнадеждността.
Вината незабавно се нахвърли,
заудря с изстрелите на смъртта.
Помислих си, че наближава края,
последните си глътки въздух пих.
И точно в този миг дойде Безкрая,
Безкрая вдъхнови и този стих.
В гърба на Господа се строполиха
жесток камшик, разрязващ огнено плътта.
Кръвясали очи и думи от олово впиха
зъби в дъното на безсловесна самота.
А после…
Две ръце разперени на кръста
пирони с удар пръскащи кръвта.
Хвърчащи слюнки и омраза съска.
Платена е цената за моята свобода...
Сега когато си припомням
как Господ стана щит пред мен
и греха понесе, и болката бездомна
и ударите в смъртоносен ден,
стоя безмълвно благодарна -
на колене единствено пред Теб стоя.
Ти рицар мой, със мисия най-славна
превзел си мястото във моята душа!
© Мария All rights reserved.
