За Единствения
Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли
в мрежата на безнадеждността.
Вината незабавно се нахвърли,
заудря с изстрелите на смъртта.
Помислих си, че наближава края,
последните си глътки въздух пих.
И точно в този миг дойде Безкрая,
Безкрая вдъхнови и този стих.
В гърба на Господа се строполиха
жесток камшик, разрязващ огнено плътта.
Кръвясали очи и думи от олово впиха
зъби в дъното на безсловесна самота.
А после…
Две ръце разперени на кръста
пирони с удар пръскащи кръвта.
Хвърчащи слюнки и омраза съска.
Платена е цената за моята свобода...
Сега когато си припомням
как Господ стана щит пред мен
и греха понесе, и болката бездомна
и ударите в смъртоносен ден,
стоя безмълвно благодарна -
на колене единствено пред Теб стоя.
Ти рицар мой, със мисия най-славна
превзел си мястото във моята душа!
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за милите ти думи, Катя! Желая ти здраве и благословени моменти!
-
Адмирации за стиха ти, Мария!
-
Благодаря за съпричастността ти , Руми! Да, Христос взема болката и наказанието, което ние трябваше да понесем поради греховете ни. По този начин ни откупи от вечната смърт. И аз ти пожелавам Божия мир и утеха във всяка една ситуация,скъпа, Руми! Прегръщам те!
-
Тук усетих признателност и обич към Единствения, който не пожали себе си и стана жертва, въпреки, че можеше и да не го стори!
Мария, друго и не очаквах да прочета на твоята страница точно сега, във времето на страстната седмица, за което мога само да бъда благодарна! Сърдечно те поздравявам и ти пожелавам Божият мир!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
