9 mar 2010, 19:23

За една сълза

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Изгубих себе си сега
чувствам ли още да разбера
прегърнах болка и тъга
но не намерих желаната сълза

Залутах се в двореца си от мръсотия
седнах на трон от моите лъжи
уплаших се поисках да се скри,
но нямаше от срам сълзи

Зарових се във спомените тъмни
за малката лъжичка и тънката игла
нахлузих си венец от тръни
но пак не пролях и една сълза

Вкусих от всички рани
причинени от моята тъга
приятелите ми накуп събрани
не ме разплака дори и любовта

Разхвърлях счупените обещания
погледнах в очите на Смъртта
облякох чуждите страдания
апатичен останах към скръбта

Да започна исках отначало
наново да стартира моята съдба
да видя душата си във огледало
да превърна чувствата си във сълза

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...