9 мар. 2010 г., 19:23

За една сълза

1.1K 0 1

Изгубих себе си сега
чувствам ли още да разбера
прегърнах болка и тъга
но не намерих желаната сълза

Залутах се в двореца си от мръсотия
седнах на трон от моите лъжи
уплаших се поисках да се скри,
но нямаше от срам сълзи

Зарових се във спомените тъмни
за малката лъжичка и тънката игла
нахлузих си венец от тръни
но пак не пролях и една сълза

Вкусих от всички рани
причинени от моята тъга
приятелите ми накуп събрани
не ме разплака дори и любовта

Разхвърлях счупените обещания
погледнах в очите на Смъртта
облякох чуждите страдания
апатичен останах към скръбта

Да започна исках отначало
наново да стартира моята съдба
да видя душата си във огледало
да превърна чувствата си във сълза

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...