kesten80 (Кавалер)
45 11
19 jul 2011, 23:08

За еднорозите... 

  Poesía » Filosófica
556 0 5

Когато еднорогът изгуби своя рог,
той се превръща във проста кобила.
Защо се предаде пред тоз свят жесток,
изгуби мечтите си, своята сила?

Защо предпочете да бъдеш кокошка,
когато за кралски паун бе избрана
и тури на своите блянове точка,
и райската птица превърна във врана?

Защо си избра да бъдеш покорна
и вместо щастлива да станеш унила?
Изглежда изгуби си рога ликорнът*
и ето сега... ти си проста кобила.

© Кавалер Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако трябва да съм честен, на мен също не ми харесва. Не вложиш чувство, когато го писах, признавам се за виновен. И да, не е особено успешен опит, но Е опит. А от опит не боли.

    P.S. И аз не вярвам, че има такава жена. В римите има недвусмислено вложен избор...
  • Метафорична страна няма - има ОПИТ за такава. Неуспешен.

    Не вярвам, че има жена, родена за мазна слугиня.
  • Хубав стих, Кавалер! Някои жени просто са родени за мазни слугини!
  • Привет, Кавалер! Аз лично харесах стихът ти!Всеки има право на коментар, стига да е разбрал метафоричната страна на произведението.Успех!
  • Загубих и смисъла на тази зоо-философия.
    Още от самото начало на прочита изпаднах в дълбоко недоумение как един еднорог (мъжки род) след загубването на рога (тук фройд-аспекта няма да го разглеждам, само чисто биологичния такъв) се е превърнал в кобила (ба тоя трансформер!), после обаче така шеметно ме завъртя каледоскоп от кокошки, пауни и райски птици всякакви, че - признавам си - загубих и аз рога... ъъъ... нишката.
    И когато, останала без дъх от тази витиевата безсмислица, ми се облещи отново простата кобила, трябва да призная, че въздъхнах с облекчение.
Propuestas
: ??:??