Jul 19, 2011, 11:08 PM

За еднорозите...

Poetry » Philosophical

790 0 5

Когато еднорогът изгуби своя рог,
той се превръща във проста кобила.
Защо се предаде пред тоз свят жесток,
изгуби мечтите си, своята сила?

Защо предпочете да бъдеш кокошка,
когато за кралски паун бе избрана
и тури на своите блянове точка,
и райската птица превърна във врана?

Защо си избра да бъдеш покорна
и вместо щастлива да станеш унила?
Изглежда изгуби си рога ликорнът*
и ето сега... ти си проста кобила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kesten80 (Кавалер)

Ако трябва да съм честен, на мен също не ми харесва. Не вложиш чувство, когато го писах, признавам се за виновен. И да, не е особено успешен опит, но Е опит. А от опит не боли.

P.S. И аз не вярвам, че има такава жена. В римите има недвусмислено вложен избор...

2011-07-20T20:51:27+03:00
MevJones (Мев Джоунс)

Метафорична страна няма - има ОПИТ за такава. Неуспешен.

Не вярвам, че има жена, родена за мазна слугиня.

2011-07-20T18:00:38+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Хубав стих, Кавалер! Някои жени просто са родени за мазни слугини!

2011-07-20T14:50:33+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Привет, Кавалер! Аз лично харесах стихът ти!Всеки има право на коментар, стига да е разбрал метафоричната страна на произведението.Успех!

2011-07-20T14:17:46+03:00
MevJones (Мев Джоунс)

Загубих и смисъла на тази зоо-философия.
Още от самото начало на прочита изпаднах в дълбоко недоумение как един еднорог (мъжки род) след загубването на рога (тук фройд-аспекта няма да го разглеждам, само чисто биологичния такъв) се е превърнал в кобила (ба тоя трансформер!), после обаче така шеметно ме завъртя каледоскоп от кокошки, пауни и райски птици всякакви, че - признавам си - загубих и аз рога... ъъъ... нишката.
И когато, останала без дъх от тази витиевата безсмислица, ми се облещи отново простата кобила, трябва да призная, че въздъхнах с облекчение.

2011-07-20T06:29:47+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0