24 jun 2011, 11:28

За фалшивите и истинските хора

  Poesía » Otra
4.1K 0 3

Изгубих много време с грешни хора -

мечти, живот, надежди, здраве, сън,

във клетка от забрава аз затворих

онези истинските и оставих ги навън.

Стремях се дълго, но към пусти идеали,

и твърде късно май че осъзнах

това, което други са разбрали,

едва когато ясно го видях -

понякога неправилни персони

изникват във живота неочаквано,

а другите, реалните, преломно

си тръгват... ала вече е очаквано!

Но не защото те не ни обичат...

понеже даже и да не признаваме,

във гонене на празни и измислени,

за истински значимите забравяме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва време ,за да разберем, кои са истинските хора...жалко е,че в повечето случаи е късно.Хубав стих,истински!
  • Хареса ми идеята и философията на този стих, аплодисменти!
  • Права си, Биляна, много често става така, а всяко връщане на нещо изгубено винаги е трудно. Хареса ми!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...