24 июн. 2011 г., 11:28

За фалшивите и истинските хора

4.1K 0 3

Изгубих много време с грешни хора -

мечти, живот, надежди, здраве, сън,

във клетка от забрава аз затворих

онези истинските и оставих ги навън.

Стремях се дълго, но към пусти идеали,

и твърде късно май че осъзнах

това, което други са разбрали,

едва когато ясно го видях -

понякога неправилни персони

изникват във живота неочаквано,

а другите, реалните, преломно

си тръгват... ала вече е очаквано!

Но не защото те не ни обичат...

понеже даже и да не признаваме,

във гонене на празни и измислени,

за истински значимите забравяме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва време ,за да разберем, кои са истинските хора...жалко е,че в повечето случаи е късно.Хубав стих,истински!
  • Хареса ми идеята и философията на този стих, аплодисменти!
  • Права си, Биляна, много често става така, а всяко връщане на нещо изгубено винаги е трудно. Хареса ми!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....