Jun 24, 2011, 11:28 AM

За фалшивите и истинските хора

  Poetry » Other
4.1K 0 3

Изгубих много време с грешни хора -

мечти, живот, надежди, здраве, сън,

във клетка от забрава аз затворих

онези истинските и оставих ги навън.

Стремях се дълго, но към пусти идеали,

и твърде късно май че осъзнах

това, което други са разбрали,

едва когато ясно го видях -

понякога неправилни персони

изникват във живота неочаквано,

а другите, реалните, преломно

си тръгват... ала вече е очаквано!

Но не защото те не ни обичат...

понеже даже и да не признаваме,

във гонене на празни и измислени,

за истински значимите забравяме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва време ,за да разберем, кои са истинските хора...жалко е,че в повечето случаи е късно.Хубав стих,истински!
  • Хареса ми идеята и философията на този стих, аплодисменти!
  • Права си, Биляна, много често става така, а всяко връщане на нещо изгубено винаги е трудно. Хареса ми!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...