Jun 24, 2011, 11:28 AM

За фалшивите и истинските хора

  Poetry » Other
4.1K 0 3

Изгубих много време с грешни хора -

мечти, живот, надежди, здраве, сън,

във клетка от забрава аз затворих

онези истинските и оставих ги навън.

Стремях се дълго, но към пусти идеали,

и твърде късно май че осъзнах

това, което други са разбрали,

едва когато ясно го видях -

понякога неправилни персони

изникват във живота неочаквано,

а другите, реалните, преломно

си тръгват... ала вече е очаквано!

Но не защото те не ни обичат...

понеже даже и да не признаваме,

във гонене на празни и измислени,

за истински значимите забравяме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва време ,за да разберем, кои са истинските хора...жалко е,че в повечето случаи е късно.Хубав стих,истински!
  • Хареса ми идеята и философията на този стих, аплодисменти!
  • Права си, Биляна, много често става така, а всяко връщане на нещо изгубено винаги е трудно. Хареса ми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...