16 dic 2010, 13:40

За греховете 

  Poesía » Otra
606 0 0

Грях е, когато обличаш
чужди мисли, светове,
а твоите мечти изтичат,
сякаш пясък през ръце.

Грях? Когато позволил си
детските очи отсреща
да са пълни със сълзи,
вместо обич и надежда.

Грях! Когато си прегърнал
мисълта за отстъпление,
и предаваш всеки спомен
на проклетото забвение!

Грях са още много думи -
казани и премълчани.
Да отричаш е безумие!
Грешници ли си оставаме...

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??