Dec 16, 2010, 1:40 PM

За греховете

  Poetry » Other
936 0 0

Грях е, когато обличаш
чужди мисли, светове,
а твоите мечти изтичат,
сякаш пясък през ръце.

Грях? Когато позволил си
детските очи отсреща
да са пълни със сълзи,
вместо обич и надежда.

Грях! Когато си прегърнал
мисълта за отстъпление,
и предаваш всеки спомен
на проклетото забвение!

Грях са още много думи -
казани и премълчани.
Да отричаш е безумие!
Грешници ли си оставаме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...