За греховете
Грях е, когато обличаш
чужди мисли, светове,
а твоите мечти изтичат,
сякаш пясък през ръце.
Грях? Когато позволил си
детските очи отсреща
да са пълни със сълзи,
вместо обич и надежда.
Грях! Когато си прегърнал
мисълта за отстъпление,
и предаваш всеки спомен
на проклетото забвение!
Грях са още много думи -
казани и премълчани.
Да отричаш е безумие!
Грешници ли си оставаме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
