При мен, за нас днес
тя тихо долетя…
В краката ни се сгуши,
сякаш чрезвичайно,
с душите ни се сля
и това не бе случайно.
Седяхме в парка, в тишина,
под есенното свято слънце,
блестеше бялото и
в светлина, а тя кълвеше кротко
от нас подаденото хлебно зрънце,
което ù подхвърлихме с любов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse