20.11.2011 г., 12:05

За гълъбицата

931 0 1

При мен, за нас днес

тя тихо долетя…

В краката ни се сгуши,

сякаш чрезвичайно,

с душите ни се сля

и това не бе случайно.

Седяхме в парка, в тишина,

под есенното свято слънце,

блестеше бялото и

в светлина, а тя кълвеше кротко

от нас подаденото хлебно зрънце,

което ù подхвърлихме с любов

и което привлече рой врабчета –

гладни и кресливи, и се събудиха

в душата моя спомени,

все още живи – за тебе, мамо –

за бялата ти светлина,

за твоето стабилно рамо,

за онези славни времена,

за чеха Сáмо…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...