25 nov 2009, 15:58

За химера и вятърни мелници 

  Poesía
705 0 2

Проверявам за последен път.

Наистина те няма – да бе изчакал

още малко.  Аз събирах смелостта  

си да те заговоря пак. Още малко

трябваше, за да прескоча нравите

и гордостта.

Или е по-добре така. Без усмивки

с шоколадова глазура, без ръце,

които не могат да прегърнат,

без бленувани съновидения и

химерата за вятърните мелници.

По-добре така. Да си отидеш –

като освобождение.

 

 

© Иии Тттт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??