За химера и вятърни мелници

kaliva (Иии Тттт)
6 2

25 nov 2009, 15:58

Poesía

715 0 2

Проверявам за последен път.

Наистина те няма – да бе изчакал

още малко. Аз събирах смелостта

си да те заговоря пак. Още малко

трябваше, за да прескоча нравите

и гордостта.

Или е по-добре така. Без усмивки

с шоколадова глазура, без ръце,

които не могат да прегърнат,

без бленувани съновидения и

химерата за вятърните мелници.

По-добре така. Да си отидеш –

като освобождение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.