Проверявам за последен път.
Наистина те няма – да бе изчакал
още малко. Аз събирах смелостта
си да те заговоря пак. Още малко
трябваше, за да прескоча нравите
и гордостта.
Или е по-добре така. Без усмивки
с шоколадова глазура, без ръце,
които не могат да прегърнат,
без бленувани съновидения и
химерата за вятърните мелници.
По-добре така. Да си отидеш – ...