Проверявам за последен път.
Наистина те няма – да бе изчакал
още малко. Аз събирах смелостта
си да те заговоря пак. Още малко
трябваше, за да прескоча нравите
и гордостта.
Или е по-добре така. Без усмивки
с шоколадова глазура, без ръце,
които не могат да прегърнат,
без бленувани съновидения и
химерата за вятърните мелници.
По-добре така. Да си отидеш –
като освобождение.
© Иии Тттт All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
