28 mar 2013, 18:32

За хитреците и вимето

  Poesía » Civil
734 1 11

 

 

    ЗА ХИТРЕЦИТЕ И ВИМЕТО

 

 

Мечтите ли загубихме по пътя,

препъна ли ни трудният живот

или в уплашен миг накриво стъпи

страхът ни пребледнял, потънал в пот?

 

Опитвахме са да градим съдбата,

но хитреците вимето държат.

Надигна се гневът ни за разплата.

Бозалите се скриха. И мълчат.

 

Те свикнаха греха да преобличат

в невинността на детските сълзи.

Страдание и болка в нас се стичат.

Вулкан изригна! Лавата пълзи...

 

В защита, но на тяхната изгода,

изправиха ни всички пред глада.

Страхувайте се! Този гняв народен

ще ви поиска сметка, господа!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...