ЗА ХИТРЕЦИТЕ И ВИМЕТО
Мечтите ли загубихме по пътя,
препъна ли ни трудният живот
или в уплашен миг накриво стъпи
страхът ни пребледнял, потънал в пот?
Опитвахме са да градим съдбата,
но хитреците вимето държат.
Надигна се гневът ни за разплата.
Бозалите се скриха. И мълчат.
Те свикнаха греха да преобличат
в невинността на детските сълзи.
Страдание и болка в нас се стичат.
Вулкан изригна! Лавата пълзи...
В защита, но на тяхната изгода,
изправиха ни всички пред глада.
Страхувайте се! Този гняв народен
ще ви поиска сметка, господа!
© Мария Панайотова Всички права запазени