18 ene 2018, 12:45

За хората 

  Poesía » Otra
364 1 7

Между красивите съм по средата

и по характер съм добър на вид.

Внимателно нагазвам във водата

със външното спокойствие завит.

 

А пенсията – малка – не ми стига,

но я допълвам с работата пак.

Луната всяка вечер ми намига

и гони от душата черен мрак.

 

И всеки ден го на земята двалям

да го разнищвам ядно до конец.

Несгодата за мен със труд развалям

и си плета предсмъртния венец.

 

Една утеха още ми остава

и с нея все умът ми е зает,

че хората за мен са със представа,

че имам даже дарба на поет.

 

Затуй в стремеж съм скромен да напиша

и нещо още хубаво за тях.

Та радост във сърцата им да диша,

пораждана от светлина и смях.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??