За хората
Между красивите съм по средата
и по характер съм добър на вид.
Внимателно нагазвам във водата
със външното спокойствие завит.
А пенсията – малка – не ми стига,
но я допълвам с работата пак.
Луната всяка вечер ми намига
и гони от душата черен мрак.
И всеки ден го на земята двалям
да го разнищвам ядно до конец.
Несгодата за мен със труд развалям
и си плета предсмъртния венец.
Една утеха още ми остава
и с нея все умът ми е зает,
че хората за мен са със представа,
че имам даже дарба на поет.
Затуй в стремеж съм скромен да напиша
и нещо още хубаво за тях.
Та радост във сърцата им да диша,
пораждана от светлина и смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
