28 sept 2011, 23:13

За хората отдавна не живея!

  Poesía
2.2K 0 17

За хората отдавна не живея,

или за жалкото им мнение!

Обичам, мразя, плача и се смея...

зависи си от моето решение!

Какви неща за себе си не чух,

поне едно от тях да беше вярно...

В кръжока "най-измислен слух "

шестица ще получите навярно!

И не че живо ме интересува...

но някога дали ще доживея

да чуя нещо, дето ще си струва,

и може би ще ме накара да се смея.

Едва ли... знам и просто се отказвам

да давам оправдания пред някого,

за чужди думи спрях да се наказвам,

каквото чуя, след това забравям го!

С годините поне едно разбрах -

да слагам себе си на първо място,

за вас да се ядосвам просто спрях!

Не ме интересувате, казах ли го ясно???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...