Sep 28, 2011, 11:13 PM

За хората отдавна не живея!

  Poetry
2.2K 0 17

За хората отдавна не живея,

или за жалкото им мнение!

Обичам, мразя, плача и се смея...

зависи си от моето решение!

Какви неща за себе си не чух,

поне едно от тях да беше вярно...

В кръжока "най-измислен слух "

шестица ще получите навярно!

И не че живо ме интересува...

но някога дали ще доживея

да чуя нещо, дето ще си струва,

и може би ще ме накара да се смея.

Едва ли... знам и просто се отказвам

да давам оправдания пред някого,

за чужди думи спрях да се наказвам,

каквото чуя, след това забравям го!

С годините поне едно разбрах -

да слагам себе си на първо място,

за вас да се ядосвам просто спрях!

Не ме интересувате, казах ли го ясно???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...