ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
3 feb 2009, 0:13

За идващия 14-ти... 

  Poesía » De amor
747 0 7
 

Прочети ме като стих - написан с много обич,

в стаята на тъмно, пред запалената свещ.

 

Тайно помоли се, застанал пред иконата,

животът да не бъде с нас зловещ.

 

Ръце пусни по бялата дантела,

изучавай ме със длани - без слова.

 

Кожата настръхва и изгаря от желание,

ти си моят ангел с белите крила.

 

 Погали ме там, където никой друг не може,

знаеш ти, че имаш власт над мен.

 

А леглото, обсипано с червени рози,

напомня, че си най-специалният в света за мен...

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На първо четене - чудесен е!
    /но и аз като Дорето/
  • Не мисля,че моето мнение има някакво значение,но смятам,че не е нужно нищо в този стих да се променя.Чудесен е.
  • Поздрав!
  • Прекрасно!
  • Хареса ми!
    Но послушай Дорето.
    Поздравче!
  • Много красиво и до болка романтичко! Поздрави за стиха и ти желая да прекараш празника даже по-невероятно отколкото си го описала
  • ако скъсиш редовете, махнеш ненужните интервали и промениш римата "мен/мен" на финала, стихът ти ще ми хареса още повече.
    а и не само на мен - убедена съм.

    поздрав!
Propuestas
: ??:??