За идващия 14-ти...
Прочети ме като стих - написан с много обич,
в стаята на тъмно, пред запалената свещ.
Тайно помоли се, застанал пред иконата,
животът да не бъде с нас зловещ.
Ръце пусни по бялата дантела,
изучавай ме със длани - без слова.
Кожата настръхва и изгаря от желание,
ти си моят ангел с белите крила.
Погали ме там, където никой друг не може,
знаеш ти, че имаш власт над мен.
А леглото, обсипано с червени рози,
напомня, че си най-специалният в света за мен...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
