Feb 3, 2009, 12:13 AM
За идващия 14-ти...
Прочети ме като стих - написан с много обич,
в стаята на тъмно, пред запалената свещ.
Тайно помоли се, застанал пред иконата,
животът да не бъде с нас зловещ.
Ръце пусни по бялата дантела,
изучавай ме със длани - без слова.
Кожата настръхва и изгаря от желание,
ти си моят ангел с белите крила.
Погали ме там, където никой друг не може,
знаеш ти, че имаш власт над мен.
А леглото, обсипано с червени рози,
напомня, че си най-специалният в света за мен...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Не мисля,че моето мнение има някакво значение,но смятам,че не е нужно нищо в този стих да се променя.Чудесен е.
-
Поздрав!
-
Прекрасно!
-
Хареса ми!
Но послушай Дорето.
Поздравче!
-
Много красиво и до болка романтичко! Поздрави за стиха и ти желая да прекараш празника даже по-невероятно отколкото си го описала
-
ако скъсиш редовете, махнеш ненужните интервали и промениш римата "мен/мен" на финала, стихът ти ще ми хареса още повече.
а и не само на мен - убедена съм.
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
/но и аз като Дорето/