5 abr 2015, 11:39

За истината

  Poesía
452 0 3

От очите ми изтичат
днеска хиляди въпроси. 
Истината не прилича
на онзи, който ни я носи.


Тя е нещо като нищо,
но е търсена от всички.
Някой казва, друг я пише.
Няма истина в кавички.


Тя е повече конкретна,
и единствена, и точна.
Тя не може да се вметне.
Свършва се, ако започне.


Искана е и желана,
но понякога е страшна.
Полуистина? Не! Няма. 
Истината е изящна.


Но защо ли все е скрита,
все по-трудно се явява?
Всеки уж за нея пита,
а във себе си я няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...